Oстрият бронхит представлява възпаление на трахеята и бронхите, причинено най-често от вируси или бактерии. Често пъти той придружава много инфекциозни болести - морбили, грип, магарешка кашлица и др. За възникването му роля играят предразполагащи фактори, като преохлаждане, простуда, инфекции на горните дихателни пътища, химически агенти, тютюнопушене и т.н.
Заболяването протича леко, средно и тежко. Леката форма на острия бронхит се характеризира с чувство на дразнене зад гръдната кост, суха, по-рядко влажна кашлица, отпадналост, нормална или субфебрилна температура. Обективното изследване установява изострено везикуларно дишане и сухи хрипове. Лабораторните показатели са в границите на нормалните стойности. При среднотежката форма са налице общо неразположение, отпадналост, силна кашлица (в началото суха, а по-късно - влажна, с пристъпен характер). Дишането е учестено. При тежката форма се появява цианоза (посиняване), диспнея (задух), висока температура. Обективно се констатират сухи и влажни хрипове с различен калибър. Налице е умерено изразена левкоцитоза (увеличение на белите кръвни клетки), ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). Бронхиолитът е тежко усложнение на острия бронхит с трахеит, характерен за детската възраст. Протичането му е тежко, с висока температура и висока левкоцитоза.
Лечението на острия бронхит е главно симптоматично и цели преди всичко отстраняване на досадната кашлица и подобряване на общото състояние. Лечебните растения трябва винаги да се ползват като спомагателни средства, без да изместват медикаментите, а само да ги допълват. В практиката за целта едни от най-подходящите лечебни растения са следните:
Подбел (Тussilagо far- fara L.) . Листата му действат омекчаващо и отхрачващо, успокояват кашлицата. Притежават и противовъзпалително действие. Съдържат етерично масло, органични киселини, глюкозида тусилагенин, витамин С, сапонини, инулин, алкалоиди от групата на пиразолидиновите (поради което от много специалисти той не се препоръчва!). Подбелът спомага за втечняване на храчките и по-лесното им изхвърляне, като по този начин облекчава кашлицата. Той е подходящо средство за острата фаза на бронхита, при хроничната форма действието му е по-слабо.
Лопен (Verbascum tha- psiforme Schr.) . Листата му съдържат етерично масло, органични киселини, глюкозиди, алкалоиди, вит. С, сапонини, инулин, флавоноиди и др. Притежава отхрачващо и болкоуспокояващо действие. Втечнява секретите и спомага за по-лесното им елиминиране. Оказва спазмолитично действие на гладката мускулатура на бронхите и на червата.
Жиловлек (Plantago major L.) . Използваема част са листата му, които съдържат глюкозида аукобин, стероидни сапонини, вит.С, ензими, флавоноиди и др. Богати са на фитонциди. Оказват отхрачващо, противомикробно и противовъзпалително действие. Ускоряват регенерацията на тъканите. Жиловлекът е подходящ при кашлица с обилно отделяне на храчки - бронхити, коклюш и бронхиална астма.
Салеп (Оrchis mоrio L.) . За лечебни цели се използват само дъщерните грудки, които съдържат слузни вещества, нишесте, захари, белтъчини, минерални соли и др. Действат омекотяващо и отхрачващо, облекчават много бързо кашлицата, дишането се нормализира, секрецията намалява и общото състояние се подобрява.
Бял бор (Pinus silves- tris L.). Младите борови връхчета по време на цъфтежа оказват отхрачващо, антисептично и противовъзпалително действие. Съдържат етерично масло, смолисти вещества, пинени, терпени, вит. С.
Черен бъз (Sambucus nigra L.). Цветовете се използват за чайове. Съдържат глюкозиди, етерично масло, вит. С, слузни вещества, алкалоиди. Плодовете съдържат витамин С, В-комплекс, антоцианидини, плодови киселини. Както цветовете, така и плодовете оказват отхрачващо и успокояващо действие. Плодовете се характеризират още и с тяхното мощно имуностимулиращо и антиоксидантно действие.
Като противокашлични се използват, макар и по-рядко, също така ружа, слез, медуница, трицветна теменуга, голяма телчарка, сапуниче, мащерка, сладък корен, бял оман и др. Най-разпространена е следната рецепта с противокашлично действие: смесват се 60 г листа от жиловлек, 50 г цветове от лопен, по 40 г листа от медуница, стръкове мащерка, корени бял оман и плодове от анасон, по 30 г листа от подбел, листа от салвия, исландски лишей. От сместа се вземат 2 с. л. и се заливат с 1/2 л вряща вода. Врят около 5 мин. Изстиналата и прецедена отвара се пие по 150 мл 1/2 час преди хранене 3 пъти на ден в продължение на 2 седмици. Подслажда се с мед.
