Причинителят
на туберкулозата е Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох), който
се отличава със значителна устойчивост във външната среда, като особено
дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното
изсъхване.
Повечето от хората, които
се заразяват с туберкулозните бактерии, успяват да се «преборят» с тях
и да спрат растежа им - бактериите остават да живеят в тялото на заразения
човек, но не са активни. След време може да се активират от само себе
си. Това състояние се нарича скрита туберкулозна инфекция
– хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми
и не могат да заразяват други хора.
Проникването
на инфекцията най-често става през дихателните пътища.
При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии
във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират
в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков
път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата
може да се пренeсе и чрез праха в стаите и по улиците, където туберкулозните
бактерии остават дълго време жизнеспособни.
Заразяване с туберкулоза
е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко
от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови
или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба
на недостатъчно топлинно обработено месо от болни
птици и свине.
Възможно е, макар и рядко,
заразяването с туберкулоза да стане по контактен път,
през увредени кожа и лигавици, което е характерно за хора с професии,
свързани с отглеждане на животни.
В зависимост
от локализацията на заболяването симпомите са различни.
При туберкулоза
в органите на коремната кухина са характерни коремни
болки, подуване на корема, асцит (свободна течност в коремната кухиена),
остра или хронична непроходимост на червата.
При засягане на
централната нервна система болният се оплаква от висока
температура, главоболие и повръщане; в по-късния стадий на заболяването
може да се появят гърчове и различна степен на нарушаване на съзнанието.
При костно-ставната
форма на туберкулоза се наблюдават болезнена оточност и ограничение в
движенията на някои от големите стави (напр. колянна става), ригидност
(скованост) на мускулите, болезненост и затруднени движения на гръбначния
стълб.
При засягане на
периферните лимфни възли се развива неболезнен лимфаденит
(увеличение на лимфните възли, с или без “нагнояване”);
При туберкулоза
на очите се появява сълзотечение, светобоязън, зрителни
смущения (понижение на зрителната острота и други);
При туберкулозния
миокардит и перикардит (възпаление на обвивките на сърцето) са
характерни болките в сърдечната област, тахикардия, ритъмни и проводни
нарушения.
При туберкулоза
на кожата болните имат уплътняване, зачервяване и язвени
промени по нея.
Туберкулозата
при децата се характеризира с липсата на строго специфичните симптоми
на заболяването, което може да доведе до затруднение при поставянето
на правилна и навременна диагноза.
Началото на заболяването
обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето
случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура,
лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни
и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
При част от децата туберкулозата
протича безсимптомно и заболяването се открива случайно при отчитане на
кожната туберкулозна чувствителност (проба на Манту) или при медицински
преглед по друг повод.
Важен момент в поставянето
на диагнозата е изясняването на всички обстоятелства, предхождащи и съпътстващи
заболяването, и най-вече дали детето има контакт с туберкулозно болен.
Колкото е по-малко детето, толкова по-голяма е вероятността източникът
на инфекцията да е от семейната среда. От съществено значение е и
уточняване на времето на последната апликация на БЦЖ ваксина (т.е. дали
има изграден имунитет срещу заболяването).
През 1993 г. Световната здравна организация
(СЗО) обявява туберкулозата за световен здравен проблем, който се нуждае
от спешни мерки за действие. Според СЗО болестта се разпространява със
заплашителни темпове, като всяка секунда се заразява по един човек.
Туберкулозата убива повече млади и възрастни хора от което и да е друго
инфекциозно заболяване и е водещата причина за смъртността сред жените.
Всяка година милиона души умират от нея, като повече от 75% тях са хора
на възраст между 15 и 54 години – икономически най-активната част от
населението. Около една трета от хората по света, приблизително 2 милиарда
души, са носители на туберкулозната бактерия. Счита се, че повечето
от тях – в 90% от случаите, няма да развият заболяването през живота
си. Но дали тази закономерност се запазва в контекста на епидемията
от СПИН по света.
Вирусът на СПИН (ХИВ) силно отслабва имунната
система и прави хората значително по-податливи към заразяване и развитие
на туберкулоза.
Той се размножава в белите кръвни клетки
(Т – лимфоцити) и по този начин ги унищожава. Тези клетки имат решаваща
роля за правилното функциониране на имунната система, която предпазва
човешкия организъм от различни заболявания, причинени от микроорганизми,
както и от развитието на туморни процеси.
Броят на Т – лимфоцитите при хората със
СПИН значително намалява и имунната им система силно отслабва. В резултат
на това се появяват различни инфекции или туморни заболявания, които
не се срещат или се срещат рядко у здравите лица. Тези инфекции се наричат
опортюнистични, като най-често срещаната от тях е туберкулозата.
Туберкулозата е заразно заболяване, което
се предава основно по въздушно-капков път. Източник на инфекцията са
заразените хора, които отделят бактерии при кихане, кашляне и говор.
При болните от СПИН туберкулозата се проявява най-често с тежко възпаление
на белите дробове, с температура, обилно нощно изпотяване, кашлица,
загуба на тегло.
С напредване на имунната недостатъчност
протичането на туберкулозата при болните от СПИН се усложнява, като
в белите дробове могат да се образуват кухини, наречени каверни. В каверните
се съдържат милиони бактерии, които могат да преминат в кръвта, а оттам
и в много други органи – най-често в лимфните възли на белите дробове
и в областта на шията; в мозъка; сърцето; костите; червата; бъбреците
и кожата.
Лечението на туберкулозата при болни със
СПИН може да продължи с месеци, докато настъпи подобрение или излекуване.
За лечението на туберкулозата се използват съвременни противотуберкулозни
медикаменти, които се прилагат в различни комбинации в зависимост от
състоянието на пациентите.
Туберкулозата е водещата причина за заболеваемостта
и смъртността сред хората, инфектирани с ХИВ. Затова е необходимо болните
от СПИН лица да се изследват за туберкулоза и своевременно да се лекуват.
Лечението на туберкулозата удължава живота на хората, болни от СПИН.
Нерядко обаче се наблюдават случаи на резистентна туберкулоза. Това
означава, че причинителят е станал устойчив (резистентен) на прилаганите
медикаменти, което е сериозен проблем за болните от СПИН.
Инжекционната употреба на наркотици е един
от основните канали за разпространението на ХИВ, хепатити В и С, и сифилис.
В световен мащаб повече от 13 милиона души употребяват инжекционно наркотици
и техният брой, особено този на младите хора, се увеличава, както и
броят на страните, в които се регистрират практики на инжектиране на
наркотици. Счита се, че инжекционната употреба на наркотици е отговорна
за поне 10% от новите случаи на ХИВ инфекция по света.
Предаването на ХИВ чрез инжектиране на наркотици
засяга не само употребяващите наркотици, а също и много по-широк кръг
хора, които не употребяват и никога не са употребявали инжекционно наркотици
- чрез предаването на вируса по полов път и от майка на бебе. Епидемията
от ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици се разраства и много
бързо, тъй като вирусът на СПИН-а навлиза директно в кръвния поток и
може да допринесе за 40% увеличаване на общия брой на инфектираните
хора, дори и останалите канали за предаване на вируса да са овладени.
Проучванията в областта и натрупаният опит потвърждават, че епидемията
от ХИВ сред хората, употребяващи инжекционно наркотици може да бъде
предотвратена, овладяна и ходът u може да бъдат обърнат при условие,
че се приложи пакет от всеобхватни дейности и услуги в областта на превенцията
и грижите за ХИВ в контекста на зачитане на човешките права.
Този пакет дейности и услуги трябва да обхваща
предлагане на пълен набор от възможности за лечение, включително поддържащо
лечение, интервенции в областта на намаляване на щетите, доброволно
консултиране и изследване за ХИВ, превенция на предаването на ХИВ по
полов път, достъп до първична здравна помощ и достъп до антиретровирусно
лечение.
